Основната идея на добрата и ненасилствена комуникацията е да бъдем разбрани, както и да разберем човека отсреща. Само тогава бихме могли да кажем, че комуникацията е ефективна. Какви са пречките пред това обаче и защо ни е трудно да бъдем разбрани? Защото много често общуваме чрез агресия, без самите ние да си даваме сметка за това.
Какво е „насилствена комуникация“?
Няма до този момент официален термин „насилствена комуникация“ в литературата. Когато разглеждаме различните стилове на комуникация, обаче, можем да причислим някои от тях като „насилствени“. Агресивният стил на общуване, който е характерен с нетактични откровения, опит за доминация над другите, критики, обвинения и често надменно отношения, би могъл да се разгледа като форма на насилие.
Това важи също с толкова голяма сила и за пасивно-агресивния стил. Макар той да е съсредоточен върху индиректните и неясни послания, недомлъвки и отричане на проблемите, а не директни нападки, този стил затормозява и обърква събеседника ни изключително много. Освен това често е съпроводен с прояви на гняв, вменяване на вина и „тих бунт“. Тези склонности отново могат да се характеризират като форма на насилие.
Дори обаче комуникацията да не е в нито един от тези стилове, тя може да се причисли като насилствена, когато се опитваме да наложим своето мнение, възглед или гледна точка върху събеседника си. Когато съобщаваме дадено послание с идеята, че ние сме прави, а той греши, и трябва да му докажем именно това. Комуникацията е „насилствена“, когато осъждаме или даваме оценка на споделена с нас ситуация, без тази оценка да е поискана и без нашия събеседник да е готов да я чуе.
Форма на насилствено общуване е също така да се опитваме да изискваме нещо от някого, да му заповядваме, или да предаваме послание, че той е длъжен да прави нещо. Да се изразяваме пренебрежително спрямо неговия начин на мислене, емоции, идеи и т.н. Дори всички тези похвати да са използвани в много лека форма и да не нанасят голяма вреда във всеки един разговор, има нещо основно, което е валидно за всички гореизброени начини на комуникация – те много трудно изграждат доверие.
Когато усещаме, че целта на събеседника ни не е да ни разбере, а по-скоро да ни поправи или да изрази само своето послание, тогава ни е много трудно да се отпуснем и отворим пред този човек. Тази комуникация води до много неразбирателства, обиди и негативни емоции, тя трудно създава близост и свързване. Освен това, когато едно послание бъде предадено по агресивен начин, ответната реакция винаги е защитна, защото то е възприето като нападение, дори целта да бъде съвсем добронамерена. А когато възприемаме нещо като агресия, ние блокираме и в стремежа си да се защитим, ставаме абсолютно неспособни да чуем какво ни казват. Или по-скоро да му позволим да достигне до нас, така че да го осмислим.
Какво е „ненасилствена комуникация“?
Ключово за ефективната и ненасилствена комуникация е, че тя е основана на емоционалната интелигентност. За да можем да общуваме по този начин, ние първо трябва да умеем да разбираме себе си – нашите емоции, нужди, мотивация и желания. Когато се научим на това умение, по-лесно бихме могли да се поставим на мястото на другите. Да осмислим техните емоции, да успеем да формулираме ясно какво искаме да кажем. Основната ни мотивация е да разберем нашия събеседник и неговото послание, а не на всяка цена да го убедим защо ние сме прави.
Концепцията на ненасилствена комуникация на първо място е да бъдем емпатични и любопитни към себе си и собствения си вътрешен свят, който да можем ясно и конкретно да предадем на другите. А когато общуваме с тях, да го направим със същото разбиране, без осъждане и агресия, само с любопитство. За да общуваме ненасилствено, трябва да сме с идеята, че всеки има своята валидна гледна точка, и дори чуждата не винаги да съвпада с нашата, това не я прави невалидна. Много по-полезно би било да се опитаме да видим причините за появата на тази гледна точка и емоциите и нуждите, които стоят зад нея.
Ако съпоставим директно елементите на насилствената и ненасилствената комуникация, сравнението би изглеждало така – можем да заменим всеки тип оценка (независимо дали негативна, или позитивна), с наблюдение. При наблюдението ние изразяваме само обективните събития, на които сме били свидетел, без да ги натоварваме с нашето мнение. Също така е ключово да се откажем от идеята, че четем мисли. Натоварването на чуждото поведение със значение, за което не сме сигурни, води до много тежки обвинения. Затова вместо да обвиняваме някого какво е направил, можем да изразим собствените си чувства и да попитаме за причините, поради които е казал нещо.
Необходимо е да разграничим чувствата и емоциите си от мислите си – можем да кажем например „аз се чувствам ядосан(а) / тъжен(а) / разочарован(а) / тревожен(а)“. Ако обаче кажем „аз се чувствам пренебрегнат(а) / отхвърлен(а) / нападнат(а)“, то тогава ние вече не изразяваме емоции, а интерпретация на поведението на човека отсреща. Ако намерението, което стои зад неговото/нейното послание, ни притеснява, много по-добре би било да попитаме какво всъщност е имал(а) предвид и как той/тя възприема ситуацията.
След това е важно да изразим своята нужда, като тук отново не прехвърляме отговорността и не даваме оценка на отсрещното поведение. „Аз имам нужда да не ми се нервираш.“, например, не е подходящо послание, тъй като човекът отсреща може да се почувства нападнат и да започне да се защитава. Можем да се съсредоточим върху собствените си нужди– например: „имам нужда от подкрепа, разбиране, търпение“ и т.н. После винаги е възможно да обсъдим със събеседника си варианти как тази нужда да бъде срещната, така че всеки да се чувства добре.
Последен и необходим елемент, който да имаме предвид, когато предаваме послание, е да заменим изискването с молба. Ако заповядаме на някого да направи нещо за нас, трудно ще получим разбираща и съпричастна ответна реакция. Затова е много по-подходящо да помолим за това, което искаме.
4 елемента на ненасилствената комуникация
Обобщено, може да разделим ненасилствената комуникация на 4 елемента – наблюдение, чувство, нужда, молба. Ето и как би звучало едно „ненасилствено“ послание:
Вместо да кажем: „Постоянно допускаш грешки в работата си, това е много некомпетентно! Веднага поправи всички грешки!“, можем да кажем: „Забелязвам, че в работата ти има грешки в последните две седмици. Това ме тревожи, защото за мен е много важно работата да е прегледна. Моля те, провери я следващия път“. По този начин освен, че посланието ни ще бъде възприето, то създава много по-силно доверие в човека отсреща.
Тези четири елемента можем да използваме и когато чуваме дадено послание от събеседника ни. Независимо в какво емоционално състояние се намира отсрещната страна, винаги е добре да се замисляме какво е провокирало у нея/него желанието да изрази точно това послание. Какви емоции изпитва, от какво има нужда. Ако подходим с достатъчно емпатия, ще можем да подходим с разбиране, без самите ние да бъдем афектирани. Съответно и да успокоим тона на ситуацията така, че да се води спокоен разговор.