Споделям тази статия, тъй като не бих могла да дам подходяща рецепта за козунак. Но пък мога да дам подходяща рецепта за спокойни и приятни празници. Тя е точно толкова проста, колкото и сложна за изпълнение, но със сигурност много ефективна – а именно да присъстваме в настоящия момент.
Как осъзнатото присъствие подпомага почивката и емоционалното възстановяване?
Празниците често се възприемат като време за радост и свързване. В същото време, за мнозина те носят умора, претоварване и напрежение. Дори биха могли да бъдат повод за пълно изтощение. Това се дължи на редица фактори като твърде високи очаквания, постоянно планиране, натоварващи битови задачи, сложни социални взаимоотношения.
Именно в такива моменти осъзнатото присъствие идва на помощ. И това не е поредното клише за самопомощ. Научни данни сочат, че когато сме в контакт с настоящето, нервната ни се отпуска и това ни помага да се почувстваме по-добре както емоционално, така и физически. Освен това присъствието спира потока на постоянно прииждащи мисли, които често се превръщат в негативни сценарии и носят допълнително изтощение и стрес.
Присъствието в момента като ценно умение
Можем да подходим към присъствието като към усвояването на ново ценно умение, или създаването на нов полезен навик. Да бъдем в момента означава да обръщаме внимание на това, което се случва тук и сега – в тялото ни, в ума ни, в заобикалящата среда. Това съзнателно внимание може да се култивира в ежедневието чрез малки и приятни практики, особено ценни в по-интензивни периоди като празниците.
От една страна, когато тренираме това умение редовно, ставаме по-устойчиви на стрес и по-гъвкави емоционално. Реагираме по-овладяно, вземаме по-осъзнати решения и по-лесно намираме вътрешно спокойствие в натоварени ситуации. От друга страна, именно това умение ни помага да започнем дългосрочно да изпитваме удовлетворение и радост от живота си.
Как да развиваме това умение както на празниците, така и в ежедневието си?
Ето и няколко варианта:
- Фокус върху сетивата в ежедневните дейности – Обикновени действия като готвене, хапване на козунак, миене на чинии или разходка сред природата могат да станат практики за присъствие (майндфулнес практики), ако насочим вниманието си към сетивата.
Можем да включим всяко едно от сетивата в различни действия и да наблюдаваме усещанията си. Този тип сетивна осъзнатост ни заземява и действа успокояващо на нервната ни система. Няколко примерни въпроса за това са: “Какво усещам в ръцете си, когато меся тесто?”, “Какъв е ароматът на храната?”, “Какво чувам, докато се разхождам?”
- Наблюдение на мислите – По време на празници често се появяват мисли, които ни носят усещане за тежест – дали ще се справим с всичко, дали отговаряме на очакванията на близките ни,
Целта не е да спрем мислите, а да изградим наблюдателна позиция спрямо тях – без осъждане, без борба. Когато наблюдаваме мислите отстрани, се освобождаваме от автоматичните реакции, които често водят до напрежение, раздразнение или вина. Тази дистанция създава вътрешен простор, в който можем да изберем по-грижовен, по-мек отговор към себе си и другите. Така се намалява вътрешната критичност и се изгражда по-състрадателен вътрешен диалог.
- Осъзнаване на телесните усещания и емоции – Тялото и емоциите ни носят много ценна информация за нашите нужди, желания и граници. Ако наблюдаваме и усещаме сигналите на тялото си, можем лесно да си дадем сметка за вътрешното си състояние.
Няколко минути през деня с въпроси като: “Какво усещам в тялото си в момента?”, “Къде има напрежение? Болка? Лекота?”, “Какви емоции преминават през мен?”, помагат за създаване на по-дълбок контакт със себе си и намаляване на натрупания стрес. Освен това ни позволяват уверено да вземаме решения, които усещаме като правилните за нас. Когато обръщаме внимание на телесните сигнали, разпознаваме нуждите си навреме – можем да си дадем почивка, да поставим граница или да поискаме подкрепа, преди напрежението да прерасне в изтощение или конфликт.
- Радостта и удоволствието като част от психичното здраве – Да си позволим да се наслаждаваме не е егоистично, напротив. То повишава както нашето благополучие, така и това на хората около нас.
Времето с близки, игрите с деца, споделените ястия, хубавата музика, смехът, прегръдките – всички тези преживявания са емоционални ресурси, които подхранват чувството за свързаност, удоволствие и смисъл. Положителните преживявания не просто носят радост в момента – те заздравяват нервната ни система и изграждат устойчивост към стреса. Удоволствието, когато е преживяно осъзнато, става ресурс, който можем да използваме и в по-трудни моменти.
Присъствието в момента е практика, която възстановява и зарежда
Не е нужно празниците да бъдат изтощителни. Можем да изберем да преминем през тях с повече внимание, лекота и осъзнатост. В свят, който често насърчава бързане и външна продуктивност, съзнателното присъствие е символ на вътрешна грижа. То ни помага не само да преживеем празниците по-пълноценно, но и да изградим по-дълбока, по-стабилна връзка със себе си и хората около нас.