Все по-често имаме нужда да се презареждаме: в стресовото ежедневие, информационна претовареност и много фактори на микрострес, често губим мотивация. Минаваме през моменти на силно изтощение, в които се чувстваме загубени и не знаем как да продължим със задачите си ефективно.
В следствие на различни нагласи, вярвания и модели, които сме изградили, често изпитваме силно притеснение и смущение в такива периоди. Опитваме се да не им обръщаме внимание, да се стегнем и да преминем през тях като танк.
Ето какво правим най-често в такива случаи:
- Самокритика и натиск – опитваме се да се стегнем и да „избутаме“ през изтощението.
- Полагаме усилис да си „върнем контрола“, като създаваме привидно ефективни структури.
- Скролваме в социалните мрежи, в опит да се разсеем от това, което ни товари.
- Чакаме „подходящия момент“, докато стигнем пълно изтощение.
- Опитваме се да минимизираме усещанията и емоциите си, и да се залеем с фалшив позитивизъм.
Какво не е наред с тези практики?
На пръв поглед изглеждат логични. „Ще се стегна“, „Ще се върна в ритъм“, „Няма време за почивка“ – това са често повтаряни мисли, които обаче прикриват едно важно нещо: вътрешно сме силно претоварени.
Когато реагираме с опит за стягане върху нещо, което изисква грижа и възстановяване, всъщност влошаваме състоянието си. Натискът и самокритиката активират още повече стрес, а това намалява допълнително енергията ни, която вече е в излишък. Опитът да се мотивираме чрез вина или сравнение не води до вдъхновение – води до емоционално изтощение и често – до още по-дълъг застой.
А поведението, което изглежда като „разтоварване“ – например скролване, отлагане или фалвив позитивизъм – често работи като самозаблуда. Оставаме в стреса и тревожност и се отдалечаваме от реалните нужди на тялото и психиката ни.
Какво да направим вместо това, за да се заредим истински?
Разбира се, има стандартни техники, с които сме запознати и вършат отлична работа. Такива са например време сред природата, движение, качествен сън, разнообразно хранене, време с любими хора. Да, дигиталният детокс или време без устройства също би помогнал много за качествено презареждане.
Но кои са нещата, които пропускаме, а всъщност са изключително ефективни и ключови за справянето с претоварването и появата на желание за действие и вдъхновение?
Ето няколко примера:
- За малко да пуснем съпротивата и да си позволим да останем с истинското си състояние – Това често е първата крачка към промяна. Когато не се борим със себе си, започваме да чуваме от какво наистина имаме нужда и намаляваме стреса от постоянната „вътрешна борба“.
- Да си дадем разбиране и подкрепа, вместо осъждане – Вътрешната среда, в която се възстановяваме, има значение. Подкрепата позволява на нервната система да се отпусне, а това отваря пространство за енергия и посока.
- Да си позволим да изпитваме емоциите си – Потиснатите емоции не изчезват – те се натрупват. Даване на пространство за тъга, гняв, страх или тревожност всъщност освобождава енергията, която иначе се насочва към опити за потискане.
- Започване на нещо ново и интересно – Новото активира любопитството и събужда вълнение. Това не е бягство, а пространство за нови възможности, смисъл и лекота.
- Моменти, в които умишлено да се забавим – Забавянето ни извежда от режима на оцеляване и ни връща в настоящия момент. Само в това състояние можем да усещаме, да се наслаждаваме и да вземем най-правилните решения.
И не, тези методи не противоречат на дисциплината, напротив. Просто са форма на осъзнатост – да знаем кога да градим и кога да почиваме е много ценно умение. Да се научим кое е най-полезно за нас във всеки момент е едно от най-продуктивните неща, които можем да направим.
Ако имате нужда от съдействие и подкрепа в справянето със стреса и претоварването, свържете се с нас.
Как да променим вярванията, нагласите и мислите, които ни спират да си позволим този „подход“ – очаквайте скоро!