Вагус нервът: ключ към спокойствието – наука, невронаука и митове

“Стимулирайте вагус нерва си!”, “Постигнете спокойствие само за 3 минути на ден!”, “Освободете се от травмите за 21 дни без терапия!” – това са само част от обещанията, които можете да видите в реклами в социалните мрежи, които твърдят, че ще ви разкрият тайната на справяне със стреса и редица здравословни и психични проблеми. Но истина ли е това?

Стресът е неизбежна част от ежедневието ни, а търсенето на ефективни методи за релаксация и намаляване на напрежението е по-актуално от всякога. Сред морето от уелнес коучове и техники за постигане на благополучие, вагус нервът често се споменава като ключов елемент и дори панацея за вътрешно спокойствие. 

Нека видим какво всъщност стои зад тези твърдения – какво представлява вагус нервът, каква е ролята му в тялото и дали наистина можем да го „стимулираме“ сами и така да “регулираме нервната си система”.

Какво представлява вагус нервът и каква е неговата функция в тялото?

Вагус нервът, или блуждаещият нерв (от латински vagus – скитащ), е един от десетте черепно-мозъчни чифта нерви в тялото ни. Започва от мозъчния ствол и се „скита“ надолу към сърцето, белите дробове, стомаха, червата и други органи.

Вагус нервът е част от автономната нервна система (АНС) — системата, която управлява всичко, за което не мислим съзнателно: сърдечния ритъм, храносмилането, дишането, дори и някои имунни реакции.

Той е основна част на парасимпатиковата нервна система – този клон от АНС, който казва „спри, отпусни се, възстанови се“. Можем да си го представим като природен превключвател на тялото, 

И тук идва ключовото: вагус нервът работи неволево. Това означава, че нямаме директен контрол над него, както например върху мускулите си, когато ходим или говорим. Той просто върши своята работа на заден план, без нашето съзнателно участие.

Стимулацията на вагус нерва

Научната общност отдавна се интересува от възможността да въздейства на вагус нерва с електрическа стимулация. Тази процедура, наречена vagus nerve stimulation (VNS), се използва най-вече при лечение на лекарствено резистентна епилепсия и тежка депресия.

Как работи? Имплантира се малко устройство (нещо като пейсмейкър), което изпраща слаби електрически импулси към нерва. Резултатите при някои пациенти са намаляване на честотата на пристъпите или подобрение на настроението при хора с депресия, неподатлива на лекарства.

Разбира се, това не е нещо, което можеш да си купиш онлайн или да приложиш у дома без предварително наблюдение от лекар. И не е без странични ефекти. Съществуват и неинвазивни устройства за стимулация на вагус нерва. Техните доказани ползи са облекчаване на главоболие, някои стомашно-чревни симптоми и невропатична болка (болка, свързана с увреждане на нервите). Доказателствата за ефекти върху настроението и когнитивните функции все още са ограничени.

Но какво се случва извън клиничната среда – в света на уелнес практиките и интернет съветите?

Какво да кажем за „самостимулацията“? И какво казва невронауката по въпроса?

Тук нещата стават малко по-неясни. Интернет е пълен със съвети как да „активираме“ вагус нерва сами – чрез:

  • дълбоко диафрагмено дишане;
  • студени душове;
  • гаргара;
  • пеене и тананикане;
  • йога и медитация;
  • масаж около шията и ушите.

А каква е истината всъщност? Част от тези методи действително имат потенциален ефект като активират реакцията на отпускане в тялото. Невронаучни изследвания сочат, че насоченото внимание към дишането и тялото може да подпомогне регулацията на автономната нервна система, като активира парасимпатиковия ѝ дял. Да отделите малко време за себе си по време стресова ситуация и да се съсредоточите върху дишането си, наистина може временно да ви накара да се чувствате по-добре. 

Но да кажем, че директно стимулираме вагус нерва е преувеличено. Защото не съществуват никакви данни нито за това дали е възможно да го стумулираме по този начин, нито за евентуални ползи от въпросното “стимулиране”.

Гореизброените практики могат да помогнат за регулацията на настроението, но не са магическо решение за всичките ни проблеми. Със сигурност и не са „бърза корекция“ – ефектите идват с времето и практика, а не за пет минути под студения душ.

Какво тогава наистина можем да направим?

Ако усещате, че тялото ви е постоянно в режим “бий се или бягай” , първата крачка е да го забележите. Оттам нататък следват добре познатите:

  • Погрижете се за редовно движение, сън, хранене, социални контакти.
  • Намерете си ритуали, които тялото свързва със спокойствие – не е задължително да са „по учебник“.
  • И най-вече – не се обвинявайте, че не сте “дзен” 24/7. Нито вагус нервът, нито животът действат по команда.

Стресът е част от живота

Често срещам хора, които си мислят, че трябва да са спокойни и уравновесени през цялото време. Реалността е малко по-различна. Стресът е естествен и дори полезен в определени моменти. Той ни мобилизира, кара ни да сме по-настойчиви и активни. Целта не е да „премахнем“ стреса, а да умеем да се върнем към спокойствие и баланс, когато ситуацията го изисква. Това изисква постоянство и цялостен подход. Защото психичното здраве зависи от много фактори — биологични, психологически и социални.

Накратко

Много хора очакват, че с няколко лесни трика ще „настроят“ нервната си система и ще премахнат стреса завинаги. Истината е, че телата ни са много по-сложни от това. Затова проверявайте информацията и източниците, които ви я предлагат. Не забравяйте, че в истинската наука има много нюанси и не съществува панацея за всичките ни проблеми и трудности.

Невронауката не предлага магически решения, но ни дава разбиране за сложната връзка между мозъка, тялото и психичното здраве – и това разбиране може да бъде наш компас в търсенето на благополучие. И без гръмки твърдения и претенции често се оказва най-силният ни съюзник.

Ако усещате, че е време да се погрижите по-дълбоко за баланса между стреса, тялото и емоциите, не се колебайте да потърсите подкрепа. В Growth Space работим с научно обосновани подходи, които подкрепят устойчивостта, емоционалната саморегулация и цялостното благополучие  – без обещания за чудеса, но с внимание, емпатия и професионализъм.