Защо почивката не помага?
Усещаш постоянна преумора и знаеш, че трябва да си вземеш почивка? Вземаш си почивка, но тя никак не се усеща ефективна – мислите не спират, предъвкваш постоянно сценарии в главата си, усещаш напрежение, не успяваш да се отпуснеш, вероятно гледаш нещо и междувременно скролваш.
И ако някой те попита как е минала почивката ти, ти идва да отговориш: „Уж имах време за почивка, но всъщност изобщо не си починах.“
Това се случва често на много от нас. Причината е, че физическата почивка не е достатъчна, за да възстановим енергията си. Мислите, емоциите и вътрешните конфликти се натрупват и водят до мисловно и емоционално претоварване. А тъй като тялото и психиката ни са свързани, това претоварване се отразява и на телесно ниво.
Какви са психичните процеси, които водят до изтощение? Това са моделите, които най-често наблюдавам в практиката си:
1. Разминаване между това, което искаме, и това, което правим.
Искаме да кажем на мениджъра си, че не сме доволни от развоя на ситуацията. Искаме да оставим всичко за малко и да отидем на почивка. Искаме вместо да пуснем прахосмукачка, да дремнем.
Но не. Не само че не правим това, което искаме, но започваме сериозен вътрешен диалог – убеждаваме се какво трябва да правим, водим преговори със себе си кое и защо е правилно, вършим нещо, но съзнанието ни блуждае другаде, ядосваме се, че не можем да си позволим каквото искаме.
Ако само четенето на тази ситуация ви умори – представете си колко преумора носи постоянното ѝ преживяване. Този вътрешен дисонанс води до постоянно напрежение и висок разход на психична енергия, разпределена по непродуктивен начин.
2. Постоянно лутане между избори и отлагане на решения.
Понякога проблемът не е че правим грешния избор, а че не правим избор, докато премисляме възможностите отново и отново. Всеки ден се чудим дали да сменим работното си място, или да останем. Не сме щастливи във връзката си, но не я и променяме. Постоянно се чудим се дали да поискаме повишение. Мислим и се лутаме денонощно, без да предприемаме действие.
И е съвсем нормално това да ни затруднява и изтощава. Вътрешният конфликт между собствените ни ценности, роли и очаквания е сложен. Например:
Ценим свободата, но ролята ни изисква стабилност. Искаме спокойствие, но професионалната ни идентичност е свързана с постижения. Искаме време за себе си, но очакванията към нас са да сме винаги на разположение. Или пък имаме нужда от две абсолютно противоположни неща едновременно.
Разрешаването е процес, но докато не разрешим тези вътрешни конфликти, ние се обричаме на постоянна психична преумора. Губим огромно количество енергия, която не отива в нищо полезно за нас.
3. Предъвкване и премисляне.
Първите две точки ясно показват как изглежда предъвкването и защо е толкова изтощително. Но то не се ограничава само до настоящето и бъдещето – обхваща и миналото.
Не можете да заспите, защото си припомняте какво сте казали на работна среща и какво е трябвало да кажете. Чудите се дали сте засегнали някого и анализирате ситуацията от всеки ъгъл. Превъртате разговори, сценарии и реакции.
Това е постоянна когнитивна активност, която, освен че изтощава, често предизвиква негативни емоции като тревожност. Такива мисли и емоции рядко водят до разрешение, но могат да доведат до изпитване на хроничен стрес и дори прегаряне.
4. Потиснати емоции – задържане на психична енергия.
Независимо дали става дума за неизразен гняв, потисната тъга или тревожност, за която отказваме да се погрижим, ефектът е един и същ. Емоциите са психична енергия, която се натрупва. Когато ги преживяваме и преработваме, те преминават през нас.
Често имаме силна съпротива да погледнем на тях по този начин. Иска ни се да можехме да ги накараме да изчезнат, да не ги изпитваме, да не им обръщаме внимание.
Но независимо дали ни се иска или не, те си съществуват. И колкото повече опитваме да ги потискаме, толкова повече енергия изразходваме. Постоянните опити за контрол или разсейване, всъщност водят до повишен стрес и изтощение, защото нервната система остава в постоянно напрежение. И в дългосрочен план това напрежение може да бъде съпроводено с усещане за раздразнителност, празнота, апатия или различни физически симптоми.
Важно е да знаем, че да усещаме емоциите си не означава да реагираме импулсивно. Означава да разпознаваме, да назоваваме и да създаваме пространство за преживяването им.
5. Липса на ясни граници
Липсата на граници и психичната преумора вървят ръка за ръка. Независимо дали говорим за трудност да отказваме, приемане на задачи, които не са ни по силите, съгласие с решения, които противоречат на ценностите ни или поемане на отговорности, които не са наши – вътрешното усещане е едно и също.
От една страна, усещане за постоянен вътрешен конфилкт. Постоянното несъгласие в този конфликт изчерпва огромно количество от нашия когнитивен и емоционален ресурс. От друга страна, усещане, че всеки иска нещо от нас и трябва винаги да бъдем на разположение. Което пък постоянно ни държи в напрежение и стресов отговор и пречи на нервната ни система да се отпусне.
6. Изчерпване на психичните ресурси без възстановяване.
Всеки от нас може да се припознае в поне една от горенаписаните точки, ако не и във всички. Съвсем нормално е да има моменти, в които не можем да се грижим за психичното си състояние. Притеснително става, когато тези моменти се превръщат в ежедневие и постоянна вътрешна борба, без да има изход, решение и възстановяване.
Когато системно изчерпваме вътрешните си ресурси, но не полагаме грижа за тяхното възстановяване, това може да доведе до бърнаут, апатия, загуба на мотивация, липса на смисъл.
В един момент изпитваме усещане, че сме празни отвътре, нямаме енергия и почва под краката си. Струва ни се внезапно, не можем да разберем какво е провокирало това усещане. Не е нещо конкретно, а е системното психично изтощение и микрострес, който се натрупва. Затова грижата за вътрешното ни състояние и ресурси е точно толкова важна, колкото и тази за физическото ни здраве.
Заключение
Изтощението, преумората и дори бърнаутът често не идват от това, че правим твърде много. Не идват от факта, че имаме твърде много работа, задачи или ангажименти.
Те идват от това, че:
- не живеем по начина, който искаме;
- не сме автентични;
- не срещаме нуждите си;
- не си даваме психична почивка.
Ако разпознавате себе си в тези модели, това не означава, че нещо не е наред с вас или сте слаби. Не означава и че изтощението ви няма напълно валидна причина (макар Linkedin линчуващите работяги да твърдят друго). Означава, че вероятно имате нужда от промяна, а психиката ви – от почивка.
Ако имате нужда да решите вътрешен конфликт, да балансирате мислите си или да управлявате емоциите си ефективно – пишете ми.
Ако пък имате нужда от промяна, която не знаете как да направите – запишете се за предстоящия ни уебинар.