Началото на годината винаги е изпълнено с ентусиазъм, обещания и надежди. Много от нас си поставят цели, намерения, правят визуални табла, решават да променят навиците си. Което само по себе си е чудесна практика.
Няма да бъда „полицията на промяната“, която да ви каже, че не е нужно да чакаме Нова година, за да променим живота си. Нито ще твърдя, че е грешка да започнем от първи януари. Като изключим препълнените фитнес зали, в които ми е трудно да тренирам, аз самата подкрепям тази еуфория и активно участвам в нея. Харесвам усещането за ново начало.
Проблемът обаче не е в желанието за промяна, а в задържането й. Това, на което искам да науча повече хора, не е просто да искат да направят промяна, а в действителност да успеят да я запазят трайно. Да не се откажат след третата седмица, когато мотивацията намалее. Иска ми се повече хора да мечтаят смело, но и на базата на тези мечти да изградят устойчиви навици, работещи системи и реалистични цели, които да ги приближават до живота, който искат.
Затова в следващата част ще разгледам някои от основните причини, поради които толкова често не успяваме да случим промяната, която искаме – и какво можем да направим различно.
Основни причини да не постигаме промяната
1. Вътрешна съпротива
Колко пъти ви се е случвало да искате силно дадена промяна, но „нещо все да ви спира“? Можем да сме експерти по целеполагане и да знаем всичко за навиците, но няма да успеем да създадем реална промяна, ако част от нас се съпротивлява. Това може да се случва съзнателно или несъзнателно, но резултатите винаги се виждат в процеса.
Искате да ставате всяка сутрин в 6:30, за да имате спокоен час за себе си, но някак всяка вечер си лягате твърде късно и не успявате? Не, това не е съвпадение или лош късмет. Такъв тип „самосаботажи“ често се дължат на факта, че част от нас не е съгласна с това действие – в опит да ни предпази или защото старото ни поведение има своя важна функция.
2. Действие спрямо стари модели
Освен физически, навиците ни могат да бъдат и мисловни. В съзнанието ни автоматично се появяват мисли и емоции, които ни водят към определено поведение. Когато това се повтаря достатъчно дълго, то се превръща в навик – навик, който невинаги ни служи добре.
Ако не го наблюдаваме и не го променяме осъзнато, поведението ни ще си остане същото, независимо от добрите ни намерения. Например – решили сме да започнем да поставяме граници, но всеки път, когато някой поиска нещо от нас, първата ни мисъл е как да постъпим така, че човекът да е доволен. В този случай вероятността да поставим граница е минимална.
3. Избиране на погрешното средство или погрешна цел
Да кажем, че това, което искаме през новата година, е повече спокойствие. Вместо да се фокусираме върху това как да създадем повече спокойствие в ежедневието си, решаваме, че трябва да изкарваме повече пари, защото парите носят спокойствие.
Резултатът? По-интензивна динамика, повече стрес и да – повече пари, но не и повече спокойствие. В такъв случай промяната няма как да бъде удовлетворяваща, защото сме избрали средство, което работи срещу истинската ни нужда.
4. Липса на реално действие
Нищо няма да се промени, ако не действаме. Ако искаме здраво и силно тяло, трябва да се храним по начин, който го подкрепя, и да се движим. Ако искаме професионален напредък, трябва да поемаме рискове и да действаме смело. Често искаме промяната, но чакаме „по-подходящ момент“, повече мотивация или по-добри обстоятелства. А истината е, че мотивацията идва след действието, не преди него.
5. Огромни и нереалистични цели
Понякога целите ни са толкова големи и абстрактни, че вместо да ни мотивират, сами се обезкуражаваме. „Нов живот“, „Големи успехи“, „Здравословно хранене“, „Щастлива връзка“ – това са идеи, които звучат вдъхновяващо, но не дават ясна посока за действие.
Когато целта е прекалено далечна и неразбита на конкретни, постижими стъпки, мозъкът я възприема като заплаха, а не като възможност. И тогава или отлагаме, или се отказваме още преди да сме започнали.
Какво всъщност работи?
Знаем, че няма магическо хапче, но има методи и техники, които могат да ни се отразят магически. Въпреки че изискват известно усилие, докато ги превърнем в навик. Ето и някои от тях:
Осъзнатост
Осъзнатост за моделите, по които живеем и реагираме. За нуждите, които стоят зад поведението ни. За емоциите, които ни движат, които ни карат да действаме или пък да избягваме действие. Без тази осъзнатост всяка промяна остава повърхностна и временна.
Промяна на мислите
Паралелно с това – промяна на мислите, които автоматично водят до едни и същи избори. Модерно е да говорим за „ограничаващи вярвания“, но всъщност начинът, по който мислим за себе си и света, играе огромна роля в поведението ни.
Наблюдавайте и при нужда променяйте мислите си. Не става дума за позитивно мислене, а за реалистично и подкрепящо мислене, което отваря пространство за ново поведение.
Действия
Тази осъзнатост трябва да води до ДЕЙСТВИЯ. Дълбаенето и анализите са нищо, ако след тях не последва ново действие. Но не хаотични действия, а такива, които вече са в синхрон с човека, в когото искаме да се превърнем. Целенасочени и осъзнати действия.
Малки, конкретни стъпки
Не драматични промени, а устойчиви избори, които можем да повтаряме и когато мотивацията е ниска, и когато животът е натоварен.
И много важно – когато избираме такива стъпки, те трябва да са приложими за нашето ежедневие, възможности и контекст. Иначе отново се превръщат в нереалистични цели.
Ще завърша тази статия с това, че всичко е възможно, стига да работим осъзнато за него. И също така никой няма да изгради за нас щастлив живот или вътрешно благосъстояние – това си е наша отговорност.
Нежно напомняне, че ако искате да постигнете устойчива и смислена промяна към живота, който желаете – мога да ви помогна. Свържете се с мен.