Да мислим е изключително важно, но има моменти, в които именно мислите ни вредят на психичното ни здраве и благосъстояние. Премислянето и предъвкването са често срещана причина за преумора, отлагане, силни негативни усещания и дори по-сериозни психични и физически състояния.
Затова ето няколко неща, които е важно да си напомняме, когато се озовем в порочния кръг на премислянето.
Мислите не са факти
Една от най-честите, но рядко осъзнавани грешки, е да третираме всичките си мисли като обектвина реалност. Това, че нещо се появява в ума ни, не го прави автоматично вярно. Мислите са интерпретации — опити на ума ни да обясни, предвиди или структурира случващото се. Понякога са верни и полезни за нас, понякога обаче не са.
Когато си кажем „Няма да се справя“, това често се преживява като факт, а не като хипотеза. Когато си помислим „Той/тя е разочарован/а от мен“, реагираме емоционално, сякаш това е потвърдена истина. В голяма част от случаите обаче това е просто предположение, което не е вярно. Доказателствата, на които базираме тези предположения, са пречупени през нашата субективна призма и далеч не са обективни.
Такива мисли могат да бъдат полезни, но могат и да бъдат неточни, изкривени или повлияни от моментното ни състояние. Затова ключовото умение не е да спрем мислите си, а да започнем да ги разглеждаме критично и поставяме под въпрос.
Не сме длъжни да обръщаме внимание на всяка мисъл
През ума ни минават хиляди мисли на ден, породени от всякакви външни обстоятелства и вътрешни състояния. Това, че мислите са в ума ни, не означава, че трябва да обръщаме внимание на всяка една от тях. Имаме пълното право да пуснем дадена мисъл, когато не я усещаме като полезна за нас, или пък ни претоварва.
Тук има едно важно разграничение:
Мислите се появяват в съзнанието ни автоматично, но е наш избор до каква степен им обръщаме внимание. Именно вниманието е това, което „захранва“ дадена мисъл и ѝ дава тежест. Ако съзнателно изберем да пуснем или променим мисълта, това може да ни донесе много повече лекота и спокойствие.
Мислите невинаги са наши
Голяма част от мислите, съответно и вярванията, които имаме, не са съзнателно избрани. Те са резултат от средата, в която сме израснали, посланията, които сме чували, преживяванията, които сме имали.
Това означава, че част от вътрешния ни диалог, например вътрешната ни критика, всъщност не е наш автентичен избор, а по-скоро възприет чужд глас. Когато не поставяме под въпрос тези мисли, те се превръщат в наши лични истини, без реално да сме ги избрали или дори да сме съгласни с тях. Много е важно да се запитаме съгласни ли сме с дадена мисъл, и ако не, откъде се е породила тя или от кого сме я чули.
Мислите водят до емоции (и обратното)
Нещата, които си мислим, дават сигнали към нервната ни система. Тези сигнали могат да бъдат физиологични реакции (сърцебиене, свиване на мускулите, задух), както и различни емоции (гняв, тъга, тревожност). От друга страна, емоционалното ни състояние също влияе върху състоянието на мислите ни. Когато сме тревожни, умът ни по-лесно създава заплашителни сценарии. Когато сме тъжни пък залитаме към негативни интерпатации.
Това създава един безкрайна спирала на мисли, последвани от емоции, които водят до още мисли, последвани от още емоции. Ако мислите са тежки или негативни, можете да си представите как би изглеждала тази спирала.
Колкото по-осъзнати сме за това какво си мислим, толкова по-силно влияние имаме върху емоционалното си състояние. Не защото можем напълно да контролираме мислите, а защото започваме да разпознаваме кои от тях провокират определни емоции и да спрем или променим спиралата съзнателно.
Не можем да четем мисли
Една от най-честите когнитивни грешки е предположението, че знаем какво мислят другите.
„Той сигурно мисли, че не се справям.“ „Тя със сигурност е разочарована от мен.“
Тези изводи често се преживяват като факти, но реално са интерпретации без достатъчно данни. Когато приемем четенето на мисли за реалност, започваме да реагираме на нещо, което може изобщо да не съществува. А тези реакции, макар да се опитват да ни предпазят, всъщност ни носят болка и дискомфорт.
Затова е важно да проверим какво реално знаем, и какво просто допускаме на базата на минал опит, негативни предположения или емоции.
Много голяма част от мислите са несъзнавани
Голяма част от мисловния процес протича автоматично и извън съзнателното ни внимание. Това са т.нар. автоматични мисли, които често са от оценъчен характер:
„Много се изложих“ „Всичко ще се обърка“ „По-добре да не бях казвал/а това“
Те се появяват толкова бързо, че рядко ги поставяме под въпрос, но в същото време имат силно влияние върху самооценката, емоциите и действията ни. Ако ги осъзнаем, можем целенасочено да ги наблюдаваме и балансираме така, че да не влияят негативно на качеството ни на живот.
Кои са първите стъпки, които можем да предприемем?
Със сигурност не можем да спрем да мислим нещо. Спрете да мислите за лимони. Сто процента сега си мислите за лимони. 😉
Можем обаче да балансираме и променим това, което мислим. И ето първите стъпки към този процес:
1. Забележете мисълта.
„Каква мисъл мина през ума ми току-що?“
2. Назовете я.
„Имам мисълта, че…“. Това създава дистанция между вас и мисълта.
3. Предизвикайте я.
„Полезна ли ми е тази мисъл в момента?“
„Помага ли ми или ме претоварва?“
4. Изберете алтернативна мисъл, с която да я замените.
„Винаги се провалям“ – „Когато не съм добре подготвен/а, не се справям много добре, но ако отделя време, ще се справя“.
Важно е да заменим мисълта с такава, която ни се струва реалистична и на която вярваме.
Нека следваме максимата „Осъзнавам и предизвикавам мислите си, следователно живея по-леко.“
Ако имате нужда от помощ и подкрепа с промяна в мислите и вярванията си – свържете се с мен.