Комуникация, която отваря врати: 5 аспекта

Комуникацията e един от най-основните аспекти, на които трябва да обърнем внимание, когато става дума за подбор на персонал, без значение за какви позиции говорим. Независимо дали визираме комуникацията с кандидатите, тази с мениджърите и колегите ни, или тази с различни клиенти. Всички сме чували за безброй техники, които да ни превърнат в комуникационни експерти. Вероятно са ни известни и различни популярни термини, като „ненасилствена комуникация“, „активно слушане“ и т.н. Написана е много качествена литература по темата, която дава чудесни конкретни стъпки и процеси, които да следваме. Когато обаче работата ни изисква да общуваме с хора ежедневно, понякога е значително по-трудно да спазваме всички тези процеси стъпка по стъпка.

Невъзможно е да сме непрекъснато нащрек за всяка една наша дума. Това, което можем да направим, обаче, е да си изградим принципи относно качественото общуване, които да се стараем да не престъпваме. Ето какво се има предвид:

Характеристики на ефективната комуникация

Можем да гледаме на комуникацията като много силен инструмент, който освен че ни отваря врати, ни помага истински да се свържем с хората. Това, което стои в основата на общуването, е предаването и разбирането на различни послания. За да можем да наречем една комуникация успешна, то ние трябва да умеем да предадем собственото си послание, но в същото време да чуем и разберем и това на отсрещната страна. Ако всеки път, когато общуваме с някого, ние се опитваме да научим повече за него и да го разберем, тогава той ще ни отвърне със същото. Това е и ключът към изграждането на доверие в общуването – взаимното разбиране.

Ето и някои от най-важните характеристики на общуването, които могат да ни помогнат да разберем както другите, така и себе си:

Яснота

Посланията ни трябва да са възможно най-кратки и ясни. Самите ние трябва да можем с прости думи да обясним това, което споделяме. Да сме подготвени да отговаряме на въпроси, когато изникнат такива. Не е необходимо да бъдем многословни – понякога в стремежа си да изразим нещо достатъчно подробно, всъщност го превръщаме в сложно за разбиране. Колкото е важно нашето послание да бъде предадено правилно, толкова е важно и да се уверим, че посланието ни е разбрано правилно. Затова винаги е добре да попитаме дали са ни разбрали  – можем да перифразираме това, което сме казали. Важно е също да сме сигурни, че разбираме събеседника си. Ако се колебаем – винаги е добре да зададем допълнителни въпроси. 

Осъзнатост

Много е важно да знаем какво точно искаме да предадем като послание и защо. Ако ние самите не сме наясно каква е причината да споделим дадено нещо или пък да зададем даден въпрос, няма как да сме сигурни какво послание ще предадем. Важно е също така да сме съзнателни за момента и формата, в които предаваме посланието – не е подходящо например да подемаме дълъг разговор, когато събеседникът ни очевидно няма време, или пък не е в подходящото настроение.

Задължително е да проявим осъзнатост и към това как реагираме на различните послания на събеседника ни – кое ни ядосва и защо, кое предизвиква у нас реакция, и дали успяваме да овладеем тази реакция. Когато например чуем нещо, което не ни харесва, успяваме ли да прикрием гнева, разочарованието и фрустрацията си, или всъщност те достигат до събеседника ни? С какво той или посланието му са предизвикали тези емоции в нас?

Невербални сигнали

Всеки знае, че когато общуваме, трябва да гледаме събеседника с в очите. Има обаче много други невербални сигнали, които често пропускаме – ако общуваме на живо, трябва да обърнем внимание на езика на тялото – дали стойката ни е изправена, дали сме застанали „в отворена позиция“, или пък със скръстени ръце, дали навлизаме в личното пространство на човека отсреща, или спазваме достатъчно дистанция.

Ако пък общуването се случва онлайн, е важно да се стараем да не се разсейваме с нещо друго и лицевите ни изражения ясно да показват, че изцяло присъстваме в разговора. Когато общуваме по телефона, но и под всяка друга форма, задължително трябва да обърнем внимание на тона на гласа си – говорим ли ниско или високо, каква интонация използваме, звучим ли спокойно и уверено, правим ли достатъчно паузи между думите.

Важно е да работим с всеки един от тези компоненти, тъй като независимо в каква позиция сме и колко подходящи послания използваме, събеседникът ни много лесно може да усети, ако всъщност това, което казваме, не съответства с тона ни. Това автоматично буди недоверие в отсрещната страна. В повечето случаи обаче, колкото и да се съсредоточаваме върху невербалното общуване, огромна част от сигналите, които пращаме и обработваме, са несъзнателни. Поради тази причина е необходимо да не допускаме негативна нагласа в комуникацията. Какъв е ключът към това? 

Любопитство

Да сме любопитни, това означава да проявяваме искрен интерес към отсрещната страна – да се опитаме да разберем другата гледна точка, начин на мислене, причини за дадено поведение. Когато сме любопитни в комуникацията си, тогава за нас е интригуващо какво ще чуем – задаваме въпроси, опитваме да разбираме в дълбочина, слушаме внимателно и обръщаме внимание на детайлите.

Ако искаме нашият начин на общуване да „отваря врати“, е важно да се откажем от идеята, че единствената валидна гледна точка е нашата. Дори да не сме съгласни с чуждите аргументи, все пак е добре да разберем как събеседникът ни е стигнал до тях и каква стойност носят те за него. Важно е също да не правим прибързани заключения. Дори да си мислим, че знаем или разбираме нещо за някого, много често може да се окаже, че всъщност сме в грешка. Много е важно да си напомняне, че когато не разбираме нещо, винаги можем да зададем допълнителни въпроси.

Загриженост

Тук идва и мястото на емпатията. Можем да съпреживяваме споделянето и ситуацията на събеседника ни по различни начини – както да се поставим ментално на негово място, така и да усетим емоциите му. Въпросът е обаче наистина да успеем да вникнем в неговата гледна точка.

Важно е да покажем, че сме чули и разбрали това, което ни е споделено. Събеседникът ни трябва да разбере, че неговото послание е ценно за нас, че се интересуваме от него. Ако ние не проявим истинска загриженост, това бързо ще се усети отсреща. Не бива да пропускаме и активното присъствие в разговора. Да присъстваме активно, означава да посветим цялото си внимание на това, което се случва в момента, и да не се разсейваме от странични фактори.

Ако знаем какво послание искаме да предадем, наясно сме с емоциите си и ги владеем, и подхождаме към другите с интерес и грижа – няма как да сбъркаме в комуникацията. Ако държим в съзнанието си и обръщаме внимание на тези характеристики, ще успеем да изградим трайни и качествени контакти.